В България |
||
И В БЪЛГАРИЯ КУЧЕТА ВОДАЧИ У нас също са известни отделни случаи, когато слепи са използвали кучета водачи (Стара Загора, София и др.), като самите слепи са ги дресирали според възможностите и нуждите си, макар че кучетата не винаги са били от най-подходящата за целта порода. На 2.06.1983 г. на аерогара Варна пристигат двама инструктори - дресьори от Централната републиканска школа за подготовка на кучета водачи - гр.Купавна, собственост на Всерусийското общество на слепите (ВОС). И заедно с тях две кучета - дар от ВОС за Съюза на слепите в България. Пристигналите от Русия кучета са много красиви. Дана е немска овчарка и по външен вид прилича на вълчица. Тя е сдържана и строга и не приема ласки от всекиго. Шотландската овчарка Тези е дружелюбна и гальовна и със своята червеникаво-кафява окраска напомня на лисица. Първата е носителка на 5, а втората на 3 медала от киноложки изложби. И двете се възпитанички на школата за кучета водачи в град Купавна. Тя е създадена през 1960 г. и в нея до сега са подготвени над 3 000 кучета. На другия ден след пристигането Дана и Тези за първи път установяват контакт с бъдещите си български стопани - Виктор Христов от София и Валери Каменов от Видин. Това са хората, на които те ще заменят бастуните и придружителите, ще бъдат занапред техните очи. През 1985 г. в двора на Централното управление на Съюза на слепите в България се появява малка дървена колибка в която всяка сутрин Кръстина Желязкова от брайловата печатница оставя красиво черно куче. Докато тя работи, Беси най-покорно я чака, а после заедно тръгват към къщи. На 14 май същата година от школата за кучета водачи от гр. Ерфурт, Германия пристигат нови две кучета със своите дресьори. Едното се предоставя на Кръстина Желязкова, а другата немска овчарка - на Валентин Георгиев - инспектор по рехабилитация в ПП УСПЕХ - гр. Варна. За съжаление съдбата на тези две четириноги придружителки на слепи не е особено щастлива. Беси и Кръстина имат много проблеми в своите взаимоотношения и няколко месеца след получаване на кучето водач, Кръстина преустановява ползването му като придружител. След четири години – 1989 г. Беси е използвана за разплод при опит да се създаде първата българска школа за кучета водачи в София. "Варненката" Анка се разболява сериозно и само 9 месеца след пристигането й в България умира. През 1990 г. невиждащият Иван Левски от гр. Перник, който е бил на лечение в Москва, успява да се снабди по частен път с дипломирано куче водач от школата в Купавна, Русия. За съжаление, само два месеца след пристигане на кучето в България, то е откраднато. Валентин Георгиев, оценил големите преимущества на кучето водач, през 1992 г., организира успешна спонсорска кампания за доставяне на ново куче водач. Новата му четиринога придружителка е от породата лабрадор и се казва Ванда - възпитаничка на Мюнхенската школа за кучета водачи на Гунтер Болдхаус. |
||