Доминантно поведение на кучето.


Доминантно поведение на кучето. Причини. Прости методи на коригиране.

Кучето е уникално животно. Никое друго животно не притежава качества, позволяващи му не само да живее с човека, но и да се използва така разнообразно. Много от тези качества са изработени благодарение на това, че кучето е социално животно (животно, което живее в глутница).

Правилата и законите, действащи в глутницата, се пренасят от кучето върху обкръжаващите го хора, върху семейството, в което то живее. Стопаните, децата, познатите и съседите се възприемат от животното като представители на собствения вид. Затова преди да говорим за взаимоотношенията между човек и куче, ще разгледаме какви са отношенията между кучетата в глутницата.

Този въпрос е твърде обемен и е невъзможно подробно да се разгледа в рамките на един брой. Затова ще се спрем на онези моменти, които характеризират причините за проява на доминантно поведение.

Във всяка глутница съществува ясна йерархическа стълба, определяща всички взаимоотношения между нейните членове. Намирайки се на което и да е стъпало от тази стълба, всяко куче се старае да опази своята позиция от посегателства на низшестоящ и по възможност да се издигне нагоре. При това повишението на статуса не става отвлечено, а за сметка на смяна на местата с конкретен член на глутницата, който никога не се съгласява доброволно с тази смяна.

Какво дава на кучето по-високият рейтинг в ежедневния живот?
- По-добро място за сън. Водачът спи на най-доброто място. Другите (също не лоши) места заемат животните с много висок статус. 
  Явните аутсайдери се стараят да не навлизат в тази зона, тъй като веднага ги поставят на място (без бой, просто с ръмжене или 
  поглед, борби при установени отношения практически никога няма).

- Право първо да се храни. Отначало яде водачът, после - останалите, при това не всички заедно, а в съответствие със своя
  рейтинг.

- Право да отнема плячката на стоящия по-ниско. "Несъгласието" на опонента обикновено означава йерархични претенции и
  мигновено се потиска.

- На стоящия по-високо в йерархията винаги отстъпват пътя.
- Водачът определя къде да се намира глутницата, колко дълго, накъде да тръгне ...

Кучето ще живее по тези правила и в семейството, искате или не. Вгледайте се в своя питомец. Проследете поведението му е си задайте следните въпроси:
- Не се ли опитва вашето куче при влизане у дома или излизане да мине първо?
- Трудно ли ви е да го изпратите на мястото му?
- "Моли" ли кучето да нахраните първо него, а чак след това семейството да сяда на масата?
- Ако сте заети (четете книга или работите с компютър), може ли кучето да дойде и да "помоли" за внимание?
- По време на разходка в парка кучето ли решава накъде да тръгнете?
- Случва ли се кучето да ви ръмжи? Може би пуска в действие и зъбите?

Ако отговорът на който и да е от тези въпроси е "ДА", то вашето куче проявява доминантно поведение.
Веднага ще кажа, че не трябва напълно да се "потиска" кучето, особено ако разчитате на него като защитник. Напълно подчиненото животно не е в състояние самостоятелно, без вашето участие и ръководство да атакува страничен човек, каквито и качества да притежава то.

Но ако кучето излиза от контрол, ако ви заплашва, ако е неуправляемо и вследствие на това - социално опасно, то проблемът с доминантността трябва да се реши незабавно.

Първото, което трябва да се направи, е да се започне обучение в курс на послушание. Звучи банално, но без обучение нищо няма да постигнете. Отработката на упражненията от който и да е курс ефективно понижава нивото на доминантност на кучето, тъй като много от тези упражнения предполагат установяване на контрол над животното. Отработвайки движение редом, седеж, лежане, стоеж, вие диктувате на кучето положението на неговото тяло. Отработвайки задържане, вие установявате временен контрол. В края на краищата, работата по всяка команда означава изпълнение на вашата воля и подчинение.

Кучетата с развита доминантна агресия атакуват своите стопани именно при отработка на прости навици на послушание. И да заставите кучето при това все пак да изпълни командата е най-ефективното "лекарство" срещу доминантност.

Искам да опиша един случай от своята практика (такива случаи има доста, просто този е най-показателен).

При мен в учебното подразделение учеше бъдещ инструктор - младеж, не висок, слаб, но със силен и даже суров характер. С него служеше мъжко куче немска овчарка, мощно и също така сериозно. Това беше личното куче на войника, което той отглеждаше у дома. И точно при преминаването на обучението кучето започна да се опитва да вземе надмощие във взаимоотношенията със своя стопанин.

Веднъж на три-четири дни те в прекия смисъл се биеха, това се случваше при отработка на навици на послушание. Естествено, когато кучето захващаше младежа за ръката и с ръмжене го гледаше в очите, той отстъпваше (ръцете не са от желязо). Назря остра необходимост нещо да се направи. По това време нашето началство по някаква причина се отнасяше с истерично негодувание към боя на кучета и уличените в това престъпление строго се наказваха.

Затова действахме подмолно. Младежът сложи на кучето намордник и отиде надалече в гората. Изпълнявайки моите инструкции, той тъпо давал само три команди: седни-легни-стой, доста силно дърпайки при това повода. Естествено, кучето го атакувало в първата минута. Тук на курсанта му дошли на помощ предварително приготвените импровизирани инструменти. С помощта им , той всеки път постигал изпълнение на командите. Кучето престанало да му се нахвърля едва СЛЕД ДВА ЧАСА "занятия"!!!

Още час отишъл за работа без намордник (сега курсантът облякъл зимна армейска куртка, независимо от лятната жега, подпълвайки ръкавите с клонки).

Два дни кучето не яде (не се дава лесно смяна на рейтинга), но до края на курса това куче беше управляемо без повод и едва не попадна в сборната част по спортна дресура. При това никакви признаци на "обида" не се наблюдаваха, кучето предано се радваше на идването на стопанина, скимтеше при раздяла и т.н..

Тоест, намирайки се в системата на глутницата, кучето не мисли "да къса отношения", "да се обижда", то е все така предано и щастливо от общуването със стопанина. Въпросът е само в това, кой ще бъде водачът?

Освен обучението в послушание, статусът на кучето се понижава от изпълнението на някои прости правила.
- Винаги хранете кучето след като семейството се е нахранило.
- По време на обяд (закуска, вечеря) не позволявайте на кучето да стои в трапезарията и в никакъв случай не му давайте от
  масата. Вие мислите, че давате наградка, а по правилата на поведение в глутницата, отстъпвате част от храната си, преди да се
  се нахранили. Това рязко понижвава вашия статус.

- Кучето трябва да преминава през всякакви врати, проходи, стълби и асансьори само след вас.
- Никога не разрешавайте на кучето да се качва на кресла, легла, дивани. Тези места са само за водача.
- Въведете "забранени зони", в които кучето не трябва да се появява при никакви условия. Обикновено това са кухнята, спалнята,
  банята.

- След игра с апортировъчен предмет и други играчки винаги ги вземайте от кучето. Вие решавате кога да започне играта и кога
  да свърши.


Спазването на тези прости правила с едновременно обучение в послушание ще понижат нивото на доминантност на кучето и ще предотвратят проявата на доминантна агресия.

Но това трябва да се прави само по отношение на кучета, които действително го изискват. Не трябва да потискате куче, което напълно контролирате, особено ако планирате да използвате питомеца си като защитник.

\Източник: www.k-9.ru, 16 юли 2001\




{START_COUNTER}