ПЪРВИТЕ ШКОЛИ ЗА КУЧЕТА ВОДАЧИ
 

 Организираната подготовка на кучета водачи на слепи започва по време на Първата световна война, през която много хора загубват зрение. Още след нейното избухване виенският лекар Земфелдер прави предложение на ослепелите от войната мъже да се отпусне по едно куче водач, но това не намира отзвук в Австрия. Едва тайния съветник Сталинг в Германия успява да осъществи на дело тази идея. През 1916 г. заедно с немската организация за кучета санитари, той основава първото в света училище за кучета водачи на слепи в Олденбург. То обаче не просъществувало дълго, по финансови причини, въпреки, че имало убедителни успехи. През 1923 г. немското дружество за овчарски кучета отворило в Потсдам вратите на второто училище в света за кучета водачи. От там започва пренасянето на опита за използване на кучетата за водачи на слепи в почти всички държави в Европа и далеч извън нея. Скоро биват открити такива школи в Швейцария, Великобритания, САЩ, Франция и Полша. Днес в повече от 30 страни се подготвят кучета водачи на слепи. Ако първите начинания в тази област се отличават с професионалния опит на гледачите на кучета, то в наши дни научните методи определят плановете за обучение.
И.Ф. Уексуел за първи път публикувал научен метод за обучение на кучета водачи на слепи, които няколко години по-късно (1938) бил подобрен и усъвършенстван от ученика му Сарис. Той конструирал първата количка за дресировка * и провел с нея много ценни опити. Д-р Брюл окончателно привел тренажорната количка в днешния й вид. Работата на тези двама автори поставила научните основи на дресировъчния процес на кучета водачи на слепи.
*Бележка: Тренажорна количка - съоръжение на колела с височината, ширината и обема на човешка фигура, изработено от лек метал.