От осемдесетте години на XIX век започват да се срещат сравнително изравнени по тип кучета със сходни външни белези. През 1882 г. на изложба в Хановер са представени две "вълчи кучета". Това са роденият през 1878 г. Kirass и роденият през 1879 Greif, който е с бял цвят на космената покривка. Три години по-късно, на изложбата в Ной-Брандербург, се появява и женско "вълче куче" - родената през 1878 г. Moreau.                          

На 16. 12. 1891 г. група ентусиасти сформират "Обединение Филакс" с основна цел - създаване на нова порода немско куче. Появилите се разногласия между членовете на ръководството стават причина през 1894 г. Обединението да прекрати своята дейност. Капитан Риехелман Дунау и Граф фон Хан настояват за развъждане на кучета за работа. На противоположната позиция е Фридрих Шпарвасер, който се стреми да прокара идеята за селекциониране на красиви, изложбени животни, без да се набляга на работните им качества. От 1896 г. д-р Герланд фон Хилдесхайм започва да обучава кучета за работа в полицията. Негов последовател е капитан Шоенхер, който още през 1886 г. Употребява куче при намеса на полицията в улични безредици. По-късно кап. Шоенхер създава школа за обучение на инструктори за работа със служебни кучета. Немското овчарско куче дължи настоящия си облик на ротмистър Щефаниц (Max Emil Friedrich von Stephanitz), кавалерист от армията на Бисмарк. Щефаниц (30. 12. 1864 - 22. 04. 1936 г.) Проучвал произхода на кучетата, обособяването на отделните породи и качествата, на които те са носители. Наблюдавайки работата на различните типове старонемски овчарски кучета, техният интелект и прозорливост по време на паша на овцете и в същото време абсолютно безстрашие, когато се налага да се защити стадото или стопанина, Щефаниц трайно оформя критерия си за новата порода немско овчарско куче като съчетание на прекрасен екстериор и безупречни работни качества. На 03. 04. 1899 г. в Карлсруе се провежда изложба. Победител в изложбата е Hektor Linksrhein - оценен най-високо спрямо всички участващи кучета. Щефаниц вижда в Hektor кучето, което трябва да постави началото на новата порода. Купува го за 200 Марки от собственика му, франкфуртския развъдчик Шпарвасер (Sparwasser), прекръства го на Horand и му добавя името на собствения си развъдник "Графрат" (Horand von Grafrath).
Роденият на 01. 01. 1895 г. Horand von Grafrath е регистриран като първото "Немско Овчарско Куче". На 20. 09. 1899 г. във Франкфурт на Майн е приет първия стандарт на породата. Той претърпява редица корекции, допълнения и поправки през 1901, 1909, 1930, 1961, 1976, 1991 и 1995 години. Действащият в момента стандарт е от 23. 03. 1991 г. с редакция от 1993 г. и презаверявания през 1995 г. и 1997 г.
През 1899 г. се провежда и първата изложба на немски овчарски кучета. През 1901 г. седалището на Обединението за немски овчарски кучета се премества в Мюнхен. От 1921 г. главната квартира се установява в Аугсбург, където се намира и в момента.
През 1902 г. се сформират клубове в Швейцария и Австрия, през 1910 - във Франция, през 1912 - в Холандия и Белгия, през 1914 - в Чехия, през 1919 - във Великобритания и т. н. На 22. 04. 1936 г. завършва земния път на Щефаниц - човекът, който отдава всичко от себе си за създаването на най-прекрасната, незаменима по своята универсалност порода - немското овчарско куче. Започнало съществуването си само с няколко човека, днес Обединението за немски овчарски кучета обхваща следните деветнадесет Областни групи (Landes Gruppen - LG): 1. Hamburg/Schleswig-Holstein; 2. Berlin-Brandenburg; 3. Niedersachen; 4. Waterkant; 5. Nordheinland; 6. Westfalen; 7. Ostwestfalen/Lippe; 8. Hessen-Sud; 9. Hessen-Nord; 10. Rheinland-Pfalz; 11. Saarland; 12. Baden; 13. Wurtemberg; 14. Bayern-Nord; 15. Bayern-Sud; 17. Thuringen; 18. Sachsen; 19. Sachsen-Anhalt; 20. Meklenburg. В изброените областни групи има обособени над две хиляди и триста Местни групи (Orts Gruppen - OG) с повече от 120 000 души членска маса. Областна група 16 (LG 16 Ausland) контролира дейността на организациите, занимаващи се с немски овчарски кучета, членове на Световния съюз на обединенията за немски овчарски кучета, но извън територията на Германия. В племенната книга (по данни от 07. 09. 2001 г.) са записани 2 086 121 кучета. На 20. 11. 1997 г. в том 98 на племенната книга бе записано двумилионното немско овчарско куче. Това е родената на 03. 09. 1997 г. Zari vom Augrund. Развъдчик е Бернд Вебер от Бад Швартау. Всяка година на прегледите и изложбите по екстериор се представят повече от 20 000 кучета. Над 70 съдии определят екстериорните им достойнства. От 1966 г. е въведен контрол за наличие на тазобедрена дисплазия. Над 1000 кучета ежегодно преминават през преглед за преценка на племенната годност. До началото на Първата Световна война породата се консолидира благодарение на 3 основни линии - Dewet, Beowolf и Starkenburg. В основата и на трите стои Хоранд и с всички той има различна степен на инбридинг (близкородствено съешаване). От 1914 до 1918 г. изложби не се провеждат. Подновяват се веднага след войната, през 1919. До смъртта си, през 1936 г., Щефаниц е единственият, който контролира състоянието на породата, определя кои ще са водещите разплодници и в каква насока ще се развива селекцията. Последователно след него Обединението за немски овчарски кучета е оглавявано от д-р Рьозебек (1936-1947), Каспар Калцмар (1947-1956), д-р Функ (1956-1975), Кристоф Румел (1975-1985), Херман Мартин (1985-1996). След смъртта на Х. Мартин на 05. 09. 1996 г., Президент на Обединението (на Световния съюз) става Петер Меслер, който е такъв до момента (2002 г.). На 17. 05. 1968 г. се основава "Европейски съюз на обединенията за немски овчарски кучета (EUSV)". Същата година се провежда и първият европейски шампионат за водачи на служебни кучета. През 1974 г. Европейският съюз, с участието на 36 държави, прерастна в "Световен съюз на обединенията за немски овчарски кучета (WUSV)". Първата международна изява на WUSV е организирането на шампионат за немски овчарски кучета в Залцбург (Австрия) през 1975 г. В момента Световният съюз на обединенията за немски овчарски кучета е най-голямата организация по кинология в света. По брой на страните, членуващи в нея, тя превъзхожда многократно Международната федерация по кинология.