ОТ ДРЕВНОСТТА ДО ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Кучета водачи на слепи са известни от дълбока древност. Нуждата от векове заставила слепите да бродят по пазари и панаири, за да търсят прехраната си като пеят и свирят. Тогава им хрумнало да използват кучето като водач. Верният другар водел невиждащия си стопанин по познати и непознати маршрути, от селище на селище, заобикаляйки срещнатите по пътя препятствия. Различни творби на литературата и изкуството от древността са доказателства за това. Така при разкопките на Херкуланеума при Везувий е намерена картина, която представя мъж, воден от куче, като се подпира и на пръчка. Една жена му подава нещо, но мъжът не посяга към него, от което може да се предположи, че той е сляп.  Мотивът "Слепият и неговото куче" е често срещана тема в литературата и изкуството на средновековието. Една легенда разказва, че ослепеният от келтския цар Одран германски владетел Хелмхолд бил воден от вярното си куче през гъстите гори на Таунус. Така те обикаляли от замък на замък. В Нюрнберг, Бавария в църквата "Св. Себулдус", има стенопис от 1465 г., на който е изобразен вървящ по улиците сляп човек, съпровождан от куче. В излязлата през 1797 г. книга на А. Ф. Фревиле "История на известни кучета" четем следните редове: "Начинът, по който кучето води несигурните стъпки на слепия предизвиква истинска почуда и заслужава признателност. Каква мъдрост, търпение и грижовност има в тези благородни животни. Те никога не пропускат врати, зад които може да се даде милостиня на господарите им. Видях как някои кучета не вървяха по прекия прав път, само защото по него има дълбоки или пълни с вода дупки. Тези внимателни животни избираха друга, крива пътека, по която техния господар не е подложен на никаква опасност." От книгата на известния виенски очен лекар д-р Йозеф Берн "Окото" (1813 г.) се разбера, че още през 1780 г. по улиците на Париж се срещали слепи с добре обучени кучета. През 1819 г. в своя "Учебник за обучение на слепи" Вилхелм Клайн, основател на Института за обучение на слепи във Виена, отбелязва накратко възможността кучето да се използва като водач и описва методите за обучението му и грижите за него.
Истински пионер по систематичната и методична дресировка на кучета във воденето на слепи се счита немецът Йозеф Райзинген. В 1780 г. по време на пътешествията си като калфа, той загубил зрението си - едва 20 годишен. През следващите години успял така добре да обучи кучето си да го води, че много хора се съмнявали в слепотата му. Едно особено признание на кучето и наклонността му да води сляп човек намираме в появилата се през 1847 г. книга на слепия швейцарец А. Бирер. В това автобиографично произведение в отделна част той излага своя опит в дресурата на кучета. За съжаление, тези забележителни познания с течение на времето били забравени.Първоначално за водачи били използвани всякакви кучета - безпородни, малки и големи, които слепите сами обучавали.