Особености на екстериорната характеристика |
||
|
Особености на екстериорната характеристика на немското овчарско куче: Безспорна истина е, че най-популярната порода в света е немското овчарско куче. Повече от сто години плеяда от кинолози, развъдчици и обикновени любители, работят по усъвършенстване на нейните ползователни способности и външни форми. От времето на нейното създаване до настоящия момент, кучето претърпява редица телесни метаморфози. От типично удълженото тяло с почти хоризонтален контур поетапно се премина през различни форми, до получаването на куче с висока предница, напрегната (извита) гръбна линия, издадени в предната част гърди (гръдна кост), изразена холка и силно подчертани ставни ъгли, особено на задните крайници. Всички тези промени са извършвани и продължават да се извършват в рамките на един и същи стандарт, заложен още от “бащата” на породата Макс Емил Фридрих фон Щефаниц. В най-общ смисъл кучето представлява комплекс от два сънапрегнати един спрямо друг механизма – гръбначния стълб и гръдната кост. Общата напрегнатост между тях се осъществява посредством първите 9 двойки ребра, които ги свързват. Надлъжната ос на така оформения овал се намира в точките на пресичане на двете прави (1) и (2) едната от които преминава през раменно-лопатъчната ъгъл, а другата – през лакетната става. Нарушаването на принципа на двете хоризонтали е най-типичната характеристика на немските овчарски кучета, при които има разминаване в равнината на разположение на раменнолопатъчната става и тазобедрената става. Това е случай на ниска предна постановка, при която предните крайници се натоварват неравномерно, походката е неикономична, променен е баланса на опорните и оттласкващите точки на тялото. За характерен недостатък се приема, когато при немското овчарско куче тазобедрените стави са разположени по-високо от раменнолопатъчните, а коленните стави – по-ниско от лакетните. При такива кучета задните крайници са прекалено присвити в коленете, за да се компенсира излишната дължина на подбедрата. В същото време бедрата са къси и отвесно поставени. (рис. 1) При правилен строеж на задните крайници бедрото е дълго и перпендикулярно на тазовите кости. Тазобедрените стави могат да са на една равнина с раменнолопатъчните. Кучетата са съвсем леко приклекнали, а движенията са плавни и свободни. Когато тазобедрените стави са разположени по-високо от раменнолопатъчните, а коленните – по-ниско от лакетните, задните крайници са прекалено присвити. При поставяне в екстериорна позиция такова куче ще изглежда с висока предница и с изразена приклекналост. Постановката на задните крайници е саблиста, а тазобедрените стави – сближени помежду си. Движението в тръс ще бъде сковано и лишено от мекотата (плавността), която е негова характерна особеност. Кръстецът ще се издига над холката в резултат на неправилното тласъци отзад напред. Ще се опитам да отговаря на въпроса защо наистина в рамките на един и същ, непроменен повече от век стандарт, се наблюдава такава трансформация в екстериора на немското овчарско куче (рис. 2). Изменения в силуета на немското овчарско куче: Ще се върна отново към двете сънапрегнати една спрямо друг анатомични части в скелета на немското овчарско куче – гръбначния стълб и гръдната кост. Ще разгледам случая, когато гръдната кост е слабо извита, а ребрата са почти отвесно спрямо нея и гръбначния стълб (рис 3).
При такъв строеж възможностите за размах в движенията са ограничени, ребрата губят от еластичността си, надлъжната горна линия е вдадена в областта на гърба. На лице е първия недостатък на стария тип немско овчарско куче – отслабване на гърба в процеса на натоварване и стареене на животното. Ако на гръдната кост се предаде по-голяма извитост в нейната предна и долна част, предните двойки ребра също ще променят формата си и ще започнат да изпълняват ролята на ресори. Такава конструкция на гръдния кош позволява на немското овчарско куче да смекчи амортизацията на предната част на гърба в момента на приземяване (стъпване с предните крайници) и същевременно дава възможност да се увеличи значително раменния ъгъл за сметка на силно издадената напред гръдна кост. Такава форма на гръдния кош позволява да се предаде част от напрежението по време на движение и върху поясницата, която в резултат на своята еластичност допълнително придава известна пружинираност на придвижването (рис. 4).
Измененията в екстериора на немското овчарско куче, на които съм свидетел повече от 30 години, се дължи преди всичко на модификационната изменчивост на гръдния кош и всички съпътстващи го преобразования – голяма извитост на долната и предна част на гръдната кост, и двустранно наклонените двойки ресорни ребра. Игнорирането дори и на един от тези показатели прави немското овчарско куче непълноценно както по отношение на неговата кинематика, така и в екстериорния му облик като цяло. Познаването на законите на механиката и умелото им прилагане в кинологията, довежда да формиране на едно добре сложено куче с оптимален размах на крайниците при движение, издръжливо не само на дълъг пробег, но и на натоварвания от различно физическо естество. Ниският, приземен, стелещ се тръс обезпечава най-голяма икономичност в движенията на немското овчарско куче. Такива животни са по-неуморими при бягане, устойчиви на натоварвания, издръжливи по време на работа. \Николай Атанасов\ |
||
