Немското Овчарско Куче в Германия

  Първите три кучета, записани в Племенната книга на породата са Horand v Grafrath, Marie v Grafrath, Schwabenmaеdle v Grafrath. През 1900 г., една година след създаването на Обединението за немски овчарски кучета, се провежда първата изложба с излъчване на победител на породата. Щефаниц определя за такъв сина на Horand - Hektor v Schwaben, записан под № 13 в Племенната книга. Майка на Hektor е родената през 1894 г. Mores Plieningen, която е кръстоска между старонемската овчарска кучка Werra и вълк.
От Horand Grafrath започва главната линия на породата. Нейното развитие преминава през Hektor Schwaben, Roland Starkenburg, Hettel Uckermark, Klodo Boxberg, Utz Haus Schutting до Rolf Osnabrucker Land. От Utz след 10 поколения започва линията на Marko Cellerland.
При Rolf родословното дърво се разделя на две, при което след 4 поколения се обособяват линиите на Canto Wienerau и Quanto Wienerau.
CANTO става родоначалник на линиите на Dingo Haus Gero, Fedor Arminius и Canto Arminius. Линията на Fedor продължава чрез Mark Haus Beck, а на Canto Arminius - през Tell Grossen Sand и Fanto Hirschel.
От Mark Haus Beck се обособяват линиите на Nickor Holledau, Kimon Dan Alhedy's Hoeve, Nutz Mochberg, Natz Steigerhof и Folemarkens Jasso. Последната оформена линия, в основата на която стои Folemarkens Jasso е линията на световния шампион за 1997 г. Lasso Neuen Berg. Kimon Dan Alhedy's Hoeve стои в основата на линиите на Qual Steigermuehle и на вице-световния шампион за 1997 г. - Karly Arminius. QUANTO поставя началото на линиите на Uran Wildsteiger Land и на Quando Arminius.
От Uran Wildsteiger Land се обособяват линиите на Arak Hohmannsfeld и Yago Wildsteiger Land. Чрез Yago Wildsteiger Land линията продължава към Ulk Arlett, който е родоначалник на линията на Jason Haus Lacherom.
От Quando Arminius се оформят линиите на Enzo Burg Aliso, Ronny Dajmant Dog и Odin Tannenmeise. Enzo Burg Aliso поставя началото на линията на Gorbi Bad Boll.
От Odin Tannenmeise линията на Quando продължава чрез Zamb Wienerau и Jeck Noricum.
От своя страна, Zamb Wienerau става родоначалник на линиите на Nero Hirschel, Wobo Larchenhain, Lux Valdovin.
От Jeck Noricum се обособяват линиите на Visum Arminius, Apoll Laacher Haus, Hobby Gletschertopf, Yassko Roten Matter, Iso Kirschental
и Sasko Noriswand.
Някои от водещите развъдници са "Adeloga", "Aducht", "Arlett", "Arminius", "Bad-Boll", "Batu", "Bergmannshof", "Blue-Iris" "Dan Alhedy's Hoeve", "Ecknachtal", "Eremitenklause", "Grenzland", "Hasenborn", "Haus Babilon", "Haus Beck", "Haus Dexel", "Hirschel", "Holledau", "Huhnegrab", "Kirschental", "Klostermoor", "Lechtal", "Natoplatz", "Neuen Berg", "Neuzenlache", "Noriswand", "Piste Trophe", "Schwarzen Zwinger", "Teutonicus", "Trienzbachtal", "Wiesenborn", "Wienerau", "Wildsteiger Land", "Zollgrenzschutzhaus", "Zwillingen".
По време на Втората Световна война селекцията с породата замира, но още с първата изложба, през 1946 г., е даден нов тласък. През 1947 г. се провеждат две изложби (в Хамбург и в Щутгарт), на които, както и през 1946 г., шампион не е излъчен. За пръв път, след Втората Световна война, породата има шампион през 1955 г. на изложбата във Франкфурт. От 1974 г. до 1977 г. включително, почетното първо място също остава незаето. В периода от 1978 г. до 1995 г. по два пъти стават световни шампиони Натан Пелцтиерфарм (1981, 1982), Уран Вилдщайгер Ланд (1984, 1985), Куандо Арминиус (1986, 1987), Фанто Хиршел (1990, 1991).