Обучение

КАК СЕ ОБУЧАВАТ КУЧЕТАТА ЗА ВОДАЧИ

За да може работещият с куче водач човек да се движи спокойно и уверено, кучето трябва да бъде обучено да обръща внимание на препятствията, които за самото него просто не съществуват. Неговото "чувство за пространство" трябва да отчита и пространството за стопанина - тесния проход, през който би минало и най- едрото куче, но не би могъл да премине вървящия с него човек, прагове, които кучето прескача, без дори да ги забележи, но в които придружителя би се спънал. Всичко това кучето трябва да запомни и да води слепия си стопанин заобикаляйки препятствията. Обучението продължава няколко месеца. За този сравнително неголям срок, кучето трябва да изучи може би най-сложната кучешка "професия" - придружител на невиждащ човек.
Добре обучените кучета реагират на около 40 словесни команди. Те трябва да бъдат подбрани така, че да са твърде различни в звуково отношение. Това са думи, които се състоят най-често от една-две срички: "форан" - напред, "зиц" - седни, " плац" - легни и др. Съществуват различни начини за използване на набора от команди при построяването на обичайни маршрути. Единият от тях, използван например в руската школа, представлява закрепване на цялата маршрутна схема с една дума, обозначаваща обикновено крайната цел на маршрута -например "Поли" за поликлиника и др. Идеята тук е маршрутите да се градят и помнят като цялостни схеми, чието разгръщане се задейства с една командна дума, обозначаваща крайната цел. Другият начин залага на гъвкави маршрутни схеми, сглобени от отделни етапи, включващи междинни цели, откриването на които е закрепено с отделни команди. Така различните комбинации от междинни цели и команди правят набора от команди универсален и приложим както в обичайна така и в непозната обстановка.
Един дресьор обикновено обучава 10-12 кучета годишно, като се занимава с 3-4 кучета едновременно. Всеки треньор води само 2-3 месеца обучението на всяко куче, за да се избегне трайната емоционална връзка човек - куче. По този начин всяко куче има най-често по четирима треньори. През последните 2-3 седмици от обучението на кучетата за водачи, треньорите са на плаващо работно време, за да може да се провежда дресировка на тъмно, а също и в пиковите моменти на градския трафик, за да може кучето да се адаптира към тази обстановка.
Смята се, че най-подходящи за треньори са хора, които са били гледачи на животни с изградени навици да се грижат за тях. Всеки треньор обикновено разполага с една тренажорна количка (имитираща обслужвания невиждащ човек като височина и ширина), изработена от лек метал. Продължителността на обучение е различна, в зависимост от породата, възрастта и индивидуалните качества на кучето. Треньорът трябва да е добър пешеходец, защото редовно изминава десетки километри на ден. По време на упражненията на гърба на кучето се поставя специален повод с дъгообразна дръжка (приличащ на хамут, наричан още твърд повод или гешир) и чрез него то свиква да различава времето, когато е на работа, от свободното време. Именно чрез твърдия повод (гешира) невиждащия човек усеща движенията на кучето. Чрез специалната си форма, оцветяване и надписи, твърдият повод сигнализира на околните, че кучето е водач, а човекът когото придружава е сляп. Докато е на работа, кучето не трябва да притеснява стопанина и околните с присъствието си.
Всеки ден "ученикът" се поставя в нова ситуация. На специалните писти за обучение има бариери, тротоари с различна височина, локви и прегради. Постепенно кучето се научава да спира в края на тротоара, да заобикаля локвите, да върви в синхрон с крачките на човека, да се забавя когато има наклон, да не криволичи и тегли силно. След завършване на обучението, кучето се подлага на изпит, за да се провери усвоило ли е необходимите умения. С кучето зрително затрудненият човек трябва да се чувства сигурен. Между тях трябва да има положителна връзка и за това получаващите куче водач също преминават курс на обучение в школата. През първите дни се определят двойките човек - куче. После зрително затруднените заедно с кучетата започват тренировки в учебния полигон. Когато започнат да се справят добре, обучението преминава в реални градски условия под наблюдението на треньор. Бъдещите четириноги помощници на слепите трябва да свикнат да се качват и слизат от автобус, тролейбус, трамвай, метро, спокойно да преминават по улиците, да не отклоняват своето внимание по пешеходци и градския транспорт .





{START_COUNTER}