Старонемските овчарски кучета

Нормално явление, което има своето генетично обяснение, е раждането на дългокосмести немски овчарски кучета от напълно нормални родители. За разочарование на техните собственици, такива кучета не се признават от стандарта на породата и не се допускат до участие в селекционния процес. За да се движат в крак с някакви алогични разбирания за породообразуване, порода и чистота на породата, собствениците на дългокосмести немски овчарски кучета прекръстиха любимците си на "старонемски овчарски кучета". Дългокосместото немско овчарско куче не е нищо друго освен дългокосместо немско овчарско куче. Общото между него и старонемските овчарски (пастирски) кучета е единствено в изключително далечното генетично родство.
В момента в Германия има запазени и съществуващи като самостоятелно обособени пет автохтонни (аборигенни, местни) породи, обединени в един стандарт под общото название "старонемски пастирски кучета". Стандартът е доста схематичен, с много условности и вариращ в екстериорните показатели в широки граници. Така например, по отношение на теглото се посочва от 18 до 45 кг. Цветът на космената покривка може да бъде жълт, червен, сив, черен и т. н. Някои от породите фенотипно наподобяват немското овчарско куче, други са много по-близо до белгийските овчарки, а шафпудела сам подсказва от името си до коя порода най-много се приближава по своята външност. Старонемските пастирски кучета са обединени в своя "Организация за развъждане" (Arbeitsgemeinschaft zur Zucht Altdeutscher Hutehunde - A.A.H.), която не членува нито във VDH, нито във FCI и няма никакви допирни точки с WUSV.




{START_COUNTER}